Правилната медитация за начинаещи: Как се медитира? Техники за заземяване на тялото. Заземяване на човек. Какво се случва по време на медитация
Ще започнем с кратко постъпково ръководство, преди да минем към по-сериозната и задълбочена част. Също така даваме и таблица с телефони и адреси на преподаватели и студиа, в които се предлага водена медитация за начинаещи.
Подготовка за успешна медитация
Избор на спокойно място
Първата стъпка е да намерим тихо и спокойно място, където можем да медитираме без прекъсване. Идеални места са тиха стая вкъщи, уединен ъгъл в парка или някое специално оборудвано помещение за медитация. Важното е да няма много шум или движение, които да ни разсейват. Ако медитираме в стаята си, добре е да загасим светлините и да включим ароматна свещ, за да създадем уют.
| Център | Контакти |
|---|---|
| Shala Boyana София | ул. Pirin 79a 📞 089 970 7029 |
| И. Гарабитов Пловдив | ул. Pirin 79a 📞 089 770 1700 |
| Сътворение Бургас | ул. П. Динеков 10 📞 056 824 290 |
| Онлайн meditation.bg | 🌐 Безплатни курсове 💻 От дома |
Подготовка на тялото
Можем да започнем да подготвяме тялото си. Препоръчително е да заемем удобна седяща позиция. Това е важно, иначе ще заспим. Гърбът трябва да е изправен, а ръцете – отпуснати в скута ни. Целта е цялото тяло да бъде в състояние на покой и релаксация. Удобната поза ни помага да се отпуснем напълно и да се фокусираме върху дишането.
Фокусиране върху дишането
Да насочим вниманието си към дишането. Затваряме очи и започваме да следим плавното си вдишване и издишване. Целта е да усетим естествения ритъм на дишането и плавно да го забавим. Бавните дълбоки вдишвания и издишвания ни помагат да се отпуснем и подготвят за медитацията.
Както виждате, подготовката е важна част от процеса на медитиране. Когато отделим време да изберем добро място, да заемем удобна поза и да се фокусираме върху дишането, поставяме добра основа за последващата ползотворна медитация.
Съдържание:
- Подготовка за успешна медитация
- Практикуване на ползотворна медитация
- 1. Положително мислене и обективно зло
- 2. Упражнение №1: Ретроспекция
- 3. Упражнение №2: Смяна на перспективата
- 4. Упражнение №3: Светлина и тъма, същностната тъмнина
- 5. Упражнение №4: Заземяване, влизане в тялото
- 6. Упражнение №5: Работа с биографията
Практикуване на ползотворна медитация
Основният фокус тук е върху образа или мантрата, върху която ще медитираме, и връщането към нея при разсейване.
Справяне с отклонени мисли
Нормално е по време на медитация да ни идват мисли и идеи, различни от мантрата или образа, върху които се фокусираме. Това е единият ефект от медитацията – да се научим да контролираме мислите си, поне за 5 минути на ден. Когато хаотичните мисли дойдат, просто трябва да ги забелязваме и пускаме да си заминават, без да реагираме емоционално или да ги анализираме. Вместо това вниманието ни нежно се връща обратно към мантрата, образа и дишането, и цикълът започва отначало. Колкото повече практикуваме, толкова по-лесно ще ни е да се връщаме към състоянието на спокойна осъзнатост.
Продължителност на медитация за начинаещи
За начинаещи е достатъчно да медитират между 5 и 10 минути на ден. Това е времето, което им отнема да навлязат в състояние на дълбока релаксация и осъзнатост. С напредването на практиката може да увеличите продължителността, но не е нужно да се претоварвате в началото. По-важно е редовността, отколкото времетраенето. Ако правите това редовно всеки ден, скоро ще усетите огромна промяна.
А сега ще се опитаме да дадем няколко по-задълбочени работещи упражнения по медитация за начинаещи. Следва презентация, която е изнесена през 2021 година пред групата „Упражнения по медитация за начинаещи“. Ще я намерите във Фейсбук.
Като обект за медитацията ползваме един абзац от книгата “Как се постигат познания за висшите светове”. В него се казва, че ако търсим добрите страни на всяко нещо, то ще ни даде неподозирани сили и ще преобрази живота ни до неузнаваемост. Презентацията е изготвена след едноседмично медитиране върху този абзац. Тя е пример за това, как може да се медитира върху текст. Има и конкретни упражнения, които можете да практикувате.
В Западния свят е разпространено така нареченото позитивно или положително мислене, но то най-често няма нищо общо с езотериката и даже се стреми да се разграничи от всичко духовно. За да разберем смисъла на истинския позитивизъм, ние първо трябва да се запитаме какво е добро и какво е зло? Злото в параграфа, който разглеждаме, съответства на склонността ни към критика.
1. Положително мислене и обективно зло
От личен опит мога да дам като пример това, как преди време много от нашите сайтове бяха ударени от някакъв ъпдейт на Гугъл и това доведе до истинска катастрофа за нас. Трафикът и приходите паднаха с над 80% и ние не можехме да определим това по друг начин, освен като обективно и отвратително зло. Три години по-късно се оказа, че това е било едно невероятно добро, защото ни позволи да оптимизираме работата си, да намалим разходите и да увеличим приходите. С остатъчните посещения вече успявахме да постигаме същите, а и по-добри резултати.
Ето настоящата презентация под формата на видео:
Подобно нещо днес се разиграва и на световен план. Как можем при такива зловещи обстоятелства да потърсим доброто в тази ситуация? Трудно е човек да не е първосигнален. Но възможно ли е изведнъж да се окаже, че нещо толкова страшно като световната епидемия и финансова катастрофа може да има и добри страни? Че всичко това е само една илюзия или Матрица?
Известно е, че всяка криза е шанс за преминаване на друго, по-високо ниво. Армен Тиугу сравнява днешните събития със сблъсък със стена, която внезапно се е изпречила на пътя. Ние сме се движили с голяма скорост по пътя на технологиите и потребителското общество и изведнъж се забиваме в непреодолимо препятствие. Рязкото спиране води до пробуждане на една част от човечеството и до пропадане на друга. Някои неизбежно ще потънат, ще заспят още по-дълбоко, ще се маймунизират. А други ще се сепнат и ще се променят. За онези, които се пробуждат, кризата ще е добро. А на маймунизиращите се ще им е все едно.
2. Упражнение №1: Ретроспекция
Всички сътресения обикновено изглеждат много катастрофални в момента, но когато се върнем към тях с поглед от бъдещето към миналото, разбираме, че те са ни водили напред в развитието. Благодарение на тези будни и стресови моменти сме станали това, което сме. А благодарение на моментите, в които сме спали непробудно в уж будното си дневно съзнание, нищо не сме спечелили. Само сме остарели и сме си загубили времето.
Затова е полезно всеки ден, всяка седмица, месец, година и т.н. да се прави упражнението ретроспекция. В него да се преглеждат събитията от съответния период в обратен ред по възможно най-образен начин. За нисшия, дневен или периодичен Аз не е възможно да гледа събитията в обратен ред. Затова този обратен каданс е особено важен. Той ни позволява да се пробудим във Висшия си Аз и да видим това, което обикновено не се вижда. При ретроспекцията пак е по-хубаво да търсим добрата страна на разглеждания период, вместо да се ядосваме. Защото тя е начинът да видим как стоят нещата в действителност. Докато сме в тях, те са илюзия, част от Матрицата. Успеем ли да се отстраним във времето, се доближаваме до истинската картина.
3. Упражнение №2: Смяна на перспективата
Всекидневният природен Аз също така не умее и да се поглежда отстрани. Той може да “мисли” само с електричеството в мозъка си, подобно на калкулатор от едно време и е изцяло потопен в причинно-следствените връзки. Ако човек успее да смени перспективата, това със сигурност идва от Висшия му Аз. Или още по-точно казано – Висшият Аз включва Вселената в себе си. От тази позиция се вижда, че няма разделение на Вселената на две: на “аз” и “външен свят”. Всъщност ние сме винаги под властта на това привидно разделение. Така ни изглежда само когато сме в състоянието на своя разсъдъчен, природен аз и само докато сме будни.
За всички останали, включително и за висшия му Аз, човекът и светът са едно цяло. Когато е едно с космоса, човек е в състоянието на Антропос и включва в себе си всички планети и съзвездия. Той включва също така и доброто, и злото. Те говорят със собствените му мисли, явяват се негови вътрешни гласове.
По отношението си към тях той може да разбере в каква степен на съзнание се намира:
- Дали е в афект или в състояние на вътрешно спокойствие?
- Дали е склонен да критикува или да се удивлява?
- Търси ли доброто във всяко нещо или предпочита да осъжда хората и съдбата си?
- Чувства ли се отделен от света, или е едно цяло с него?
4. Упражнение №3: Светлина и тъма, същностната тъмнина
Ако тъмнината е отсъствие на светлина, то тъмата е друга, отделна същност, противоположна на светлината. Тя заема при първа възможност мястото, което е освободено от светлината. Ако пуснем щорите в стаята и угасим лампата, настава отсъствие на светлината. Отсъствието го няма, затова не го виждаме. Но тогава освободеното място бързо бива заето от тъмата или същностната тъмнина. Това е нещото, което виждаме, когато ограничим достъпа на светлина в стаята си. Когато затворим очи, ние първо виждаме допълнителните образи, които Духът Живот е създал в нас. Виждаме негативния образ на лампата, на прозореца или на дърветата отсреща. Едва по-късно тяхното място постепенно се заема от същностната тъма. Интересно е медитативно да се наблюдава как настъпва тя. Опитите тъмата мислено да се преодолее, да се изтласка обратно и чрез медитация на нейно място да се появят други светлинни образи е чудесно упражнение, което е добре да се прави всеки ден.
5. Упражнение №4: Заземяване, влизане в тялото
Човек, който наистина прекалява с медитациите, може да постигне нежелан ефект. Да стане фантазьор, мечтател или – което е още по-лошо – спиритуалист, едностранчив идеалист. Затова не е зле да се правят от време на време и упражнения за заземяване, за влизане в тялото. Фитнесът е едно такова средство, но то има и доста негативни страни. За предпочитане е неговият селски вариант, агрофитнесът, защото той не оставя чувството за неудовлетвореност от напразното бъхтене. Вместо с тренажори и велоергометри, при агрофитнеса работим с мотика, лопата, кирка, коса и др. И в резултат се раждат реални домати, краставици, картофи и т.н. Докато от фитнеса няма такъв ефект на излизане от Матрицата. Там се капсулираш още повече.
Друга алтернатива е мисловното разглеждане на тялото отвътре. То може да се осъществява и в легнало положение, и в градския транспорт, и дори по време на оперативка, когато не сме в локдаун. При този вид влизане в тялото ние започваме от пръстите на краката и минаваме през всеки орган, осветявайки го с прожектора на вниманието си.
При всички случаи заземяването е необходимо. Колкото и много начини да има за възстановяване на връзката кр със света, най-добрият от тях винаги си остава инициативата или енергичното волево действие.
6. Упражнение №5: Работа с биографията
Работата с биографията е също едно всекидневно упражнение по медитация, при което всеки път откриваме нови и нови неща. При него разглеждаме периодите между големите премествания и смяната на работата, между срещите си с важни и съдбовни хора и т.н. Опитваме се да разграничим себе си в различните си 7-годишни периоди.
Тогава забелязваме, че преобразяването е ставало винаги първо в мислите, във вътрешния свят и после се е отразявало и на външната ни съдба.
Но пък промените, настъпили в света и съдбата ни в резултат на действията, са се отпечатили на свой ред в опита и мислите ни. Този процес е двустранен и е добре винаги да се търси равновесието между двете сили. Злото днес се превръща в добро утре, ако подходим правилно към него – по християнски и по манихейски. Затова и критиката в повечето случаи е вредна, защото в момента е трудно да преценим кое е наистина зло. А освен това и чрез нея отслабваме собствените си духовни сили. Злото поражда ответно зло и ни вкарва в един цикъл, от който няма излизане. Докато да проникнем отвъд пелерината на злото, това е стъпка извън Матрицата.
Важно е обаче да се отбележи, че когато злото е насочено към нас, това води до развитието ни и то може да се разглежда като нещо относително, субективно. Но ако злото произтича от нас към друг човек, то си остава обективно зло за нас и ще ни се наложи един ден да платим за него. И причината за това се намира пак в нас, във Висшия ни Аз, който ще има грижата да възстановим равновесието, които сами сме нарушили. Същото може да се каже и за непоисканото добро или доброто, което се превръща в зло. Ако дадем пари на наркоман да си купи хероин, то това би било тъкмо такъв пример, при който стореното от нас добро се превръща в зло. Такива неща се плащат и не са приятни.

Марта Савова е журналист-доайен от кариерата с голям опит, предимно ориентиран в сферата на здравната, потребителската и социалната тематика, културата, техниката и икономиката. За контакт ползвайте имейла ѝ: martasavova@yandex.ru. За информацията си се допитва до свои авторитетни съветници, сред които има реномирани професори.

Винаги съм имал бързо темпо на живот и работата ми често е стресираща. Започнах да търся начини да се отпускам. Чувал съм, че медитацията помага, затова реших да опитам.
В началото беше трудно. Не можех да седя спокойно дори 5 минути. Мислите непрекъснато ми отклоняваха вниманието. Опитах няколко пъти, но се отказвах разочарован.
След време обаче реших да опитам отново по-системно. Започнах да чета за различни техники на медитиране. Разбрах, че най-добре е да започна с основите – да се науча първо да съсредоточавам вниманието си върху дишането, без да се опитвам да го контролирам.
Определих си цел – 10 минути медитация на ден. Стараех се да намирам спокойно място, където нищо да не ме отвлича. Първите дни пак бяха трудни, но не се отказах. Когато умът ми започнеше да се отклонява в мисли, внимателно го връщах към дишането.
След около 2 седмици усетих промяна – вече можех да задържа концентрацията си по-дълго време. Удължих медитациите на 15 минути. След месец вече 20 минути ми се струваха лесни.
Днес редовно медитирам по 30 минути през ден. Чувствам се значително по-спокоен и може да се справям по-добре с житейските предизвикателства. Медитацията определено си заслужава усилията!