Ревност: как да я разпознаем навреме? Лечение на ревност

♠ Ревността според психологията ♠ Какво значи да ревнуваш? ♠ Видове ревност ♠  Психологически причини за ревността ♠ От романтика ♠ От чувство за собственост ♠ Разлика между любов и недоверие (с примери) ♠ Мъжка и женска ревност ♠ Различни провокиращи фактори

Още в текста: ♠ Кога ревността е оправдана? ♠ Как да разпознаем патологичен ревнивец? ♠ До какво води ревността? ♠ Физически болести от ревност ♠ Защо човек ревнува? ♠ Лечение на ревност ♠ 13 техники за справяне с ревността

В отношенията между хората често се настанява ревността. Тя е болест, която руши любовта, нанася дълбоки травми на личността, причинява дори физически болести. Затова е важно двойката да осъзнае истинските причини за изродените чувства. Ако стане навреме, партньорите имат възможността да решат проблемите си и да запазят своята връзка.

Здравата любов стъпва на три ключови момента – взаимно доверие, уважение и умение за компромиси. Ще ви разкажа как се предотвратява ескалиране на ревността, а също и как се лекува.

Ако не намирате сили да се справите самостоятелно, ще ви помогна в моите програми и курсове. Но първо ще отговоря на въпросите ви, които ми отправяте по тази тема.

ВЪПРОС: Какво представлява ревността? Чувство ли е?

В. СТАНЕВА: Ревност е „букет“ от много чувства. В нея има неувереност, страх и мнителност, които нерядко се поднасят под фалшивата маска на страстна привързаност и нежелание да се дели партньорът със страничен човек.

какво да правим при ревностМного често ревността се обвива с романтика. Ще съм откровена: това е болест. За да се лекува, трябва да си отговорим на някои съществени въпроси за себе си: защо наистина ревнувам? Способен ли съм на искрена любов?

Ревността според психологията

Психологическата наука разглежда ревността като страх от загуба и болезнено желание да се запази някаква придобивка/ благо. Тя е съвкупност от сложни преживявания като:

  • Искрено съмнение във верността на любимия/ любимата;
  • Неувереност и омаловажаване на своята личност;
  • Страх от попадането в губеща позиция спрямо предпочетен друг партньор;
  • Прекалена старателност, разпаленост, усърдие.

Като чувство ревността е близка на завистта. Тя не е самостоятелно явление, а компонент на любовна връзка, в която партньорите изпитват неувереност в бъдещето и в собствената си значимост в очите на другия.

Ревността е типична и за хората със синдрома на собственика, които патологично желаят да контролират всички аспекти от живота на своя партньор.

Има и едно по-сложно положение – вътрешна предразположеност към ревност. Някои партньори изпитват вътрешно напрежение и са готови да влошат отношенията си, дори те да са съвсем безоблачни. Това го виждаме при деца, преживели развод на родителите, и при хора, минали през болезнена раздяла. Те са нащрек и се чувстват застрашени дори там, където нямат основание за тревога.

ВЪПРОС: Какви недостатъци и отклонения се крият зад ревността?

В. СТАНЕВА: Обикновено ревността е следствие от изпитването на няколко противоречиви чувства едновременно.

  • Съмнение в себе си, в своята конкурентоспособност. Ревнуващият се съмнява, че ще намери друг качествен партньор, ако загуби настоящия. Той има занижена самооценка и се нуждае от постоянно внимание и хипер компенсиране на липсващите му емоции. Ревнивецът има нужда неговият партньор да изпитва същата зависимост от общите им отношения, както самият той;
  • Страх от самота, загуба, неопределеност, от вероятността да бъде използван;
  • Гордост, егоцентричност: ревнивецът смята, че никой няма право да го лъже и предава.  Също така партньорът му няма право да си промени мнението или чувствата, няма право да си отиде и да наруши неговата зона на комфорт;
  • Завист: вниманието и любовта се насочват към друг човек (теоретично), а ревнивият се чувства изоставен;
  • Егоизъм: човекът, който ревнува, поставя своите желания и потребности на първо място, без да се интересува от обстоятелствата. Неговата настройка е да взема, да получава, без да дава нищо в замяна.

Ревностната гордост тясно се преплита със страха да се загуби статусът, положението. Ревнуващият се бои, че ще падне в собствените си очи. Той се чувства унижен пред хората и пред себе си. Ето защо партньорът, който ревнува, възприема нежелателното поведение на другия партньор като ощетяване, отнемане на собствените права и нарушаване на собствените комфортни граници.

Човек ревнува на 100% заради себе си, защото цени най-високо себе си, а не защото не може да диша без своя партньор.

Ревността има различни лица, различни прояви. Психологията ги дали на 4 вида.

Видове ревносткакво да правим при ревност

  1. Ревността като убеждение – ревнуващият партньор съди по себе си. Той изневерява и без проблем крие предателството си от своята половинка. Затова си мисли, че и с него могат да постъпят по същия начин;
  2. Ревността като възпитание – ревнуващият партньор е израснал с неверни родители или пък е отгледан само от единия родител. За детето няма друг ориентир в отношенията, освен личният му опит. То възприема като даденост, че всички мъже (или жени според случая) са измамни, неверни, изоставят семейството си и т.н. Подобен е ефектът, когато детето израства с недоволен родител, който му втълпява убеждения от типа: Всички мъже са лъжци, всички жени са к*рви… и подобни. Такова дете не може пълноценно да се довери на партньор, когато порасне.
  3. Ревността на възрастната жена. Проявява се при дами над 40 г., който започват да се чувстват вехнещи и безинтересни в сравнение с младите. В същото време мъжете на същата възраст започва да възприемат себе си като по-опитни и солидни в сравнение с младите, които нямат стотинка в джоба си. И така съпругата започва да живее в ревностно очакване съпругът й да я смени с някоя по-млада.
  4. Основателна ревност. Случва се след дълъг и щастлив съвместен живот, единият партньор да срещне нова любов. Никой не е застрахован. Добре е да се каже направо, а не да се води двойствен живот.

Психологически причини за ревността

Ревност по романтични подбуди

Любовните драми в киното и романите обвиват ревността в романтика. Те внушават, че тя идва само там, където има истинска любов. Заради такива безпочвени твърдения много млади хора влизат в любовни отношения с патологични ревнивци, вярвайки в изключителността на техните чувства.

Ревността може да е обяснима и дори да бъде наречена нормална, ако е в разумни граници и ако съществуват конкретни провокиращи фактори или реални причини. Но ако повод за изблик на ревност и на скандал стават неща като 5-минутно закъснение от работа, безобиден разговор с колега или мимолетен поглед след минувач/ минувачка, тогава говорим за патология.

Най-неприятни са ревнивците с болно въображение. Техните основания за ревност съществуват само в главата им. Те виждат предателство в най-обикновени постъпки. Този вид ревност е присъщ за мъжете.

Ревността е болест, когато партньорът възприема любовта на другия като потвърждение на собствената си значимост в очите на околните и в своите собствени очи.

Патологичният ревнивец не е самодостатъчен и няма устойчива самооценка. Ако не получава периодични и ясни потвърждения за любовта към него и за собствената си значимост, той започва да проявява ревност или нарочно провокира реакция от другия.

Чувство за собственост

Това е честа причина за ревност. Партньорът се бои, че ще загуби своята „собственост“ – партньор, в който е инвестирал време, пари, внимание, емоции.

Нерядко така ревнува майката – тя проявява собственическо чувство, като не желае да отстъпи дете си на бъдещата снаха.

Любов или недоверие (с примери)

Ревността върви ръка за ръка с любовта, но двете понятия нямат нищо общо.

Как да отличим любовта от недоверието? Ще ви го обясня с два примера за нормално и патологично отношение.

Пример № 1: Съпрузи отиват на гости, в голяма компания. Жената завързва непринуден разговор с един от гостите. Говорят си за времето, за домакините, за общи познати. Ако съпругът не е ревнив, той или повежда разговор с друг гост, или се присъединява към разговора на съпругата си. Но ако ревнува, той рязко влиза в разговоря, като конфликтът започва на място. Ревнивецът предупреждава жена си с поглед, а с прибирането вкъщи започва и скандалът.какво да правим при ревност

Пример № 2. Съпругът се връща от работа по едно и също време, но една вечер той закъснява без предупреждение. Съпругата му звъни, за да разбере причината. Това е нормалната реакция. Патологичната ревнивка обаче няма да се обади на мъжа си, а на неговия началник или на колега.

Пример № 3 за личното пространство. Двойката с удоволствие прекарва време заедно, но има и различаващи ги интереси, които партньорите задоволяват поотделно със свои приятели. Това е нормалното. Патология е, ако съпрузите са принудени да прекарват цялото си свободно време заедно, защото така разбират идеалните отношения. А наличието на собствени интереси и вкусове се възприема като измяна или предателство.

Виждате, че при патологичната ревност липсва здрав смисъл. Има само патологична жажда за внимание, винаги да си №1.

ВЪПРОС: Ревнуват ли мъжете и жените по различен начин?

В. СТАНЕВА: Да, грубо ще кажем, че има мъжка и женска ревност. Ревността се среща и при двата пола – поравно. Разликата е в провокиращите фактори и в реакцията.

Провокиращи фактори за мъжката ревност

  • Занижена самооценка – мъжът смята, че партньорката му с лекота може да намери по-добър от него (като външност, като статус, като финансово положение и др.);
  • Зависимости от алкохол, наркотици, хазарт – такива мъже често се оказват ревнивци. Те са неуравновесени психически и търсят активатори на адреналина дори в любовния си живот;
  • Инстинкт на собственика – всякакъв контакт на партньорката с други личности мъжът възприема като ощетяване;
  • Поведение на партньорката – нерядко дамата провокира ревност като флиртува с други пред очите му. Понякога двойката възприема това като еротична игра, която може да ескалира в ревност.

Провокиращи фактори за женската ревност

  • Винаги нащрек – жената постоянно проверява телефона на съпруга си за нови контакти, създава фейк акаунти в социалните мрежи, за да изпробва готовността му за нови запознанства, контролира поведението му вкъщи и навън всяка минута;
  • Филтриране на приятелите – ергените-приятели на съпруга се възприемат като потенциални изкусители, които могат да го запознаят с друга жена;
  • Публично изясняване на отношенията – сцени на ревност в магазина, пред децата и пред приятелите, по време на почивката. Никакви норми на обществено поведение не спират жената, която иска да постави мъжа си на място.

За особеностите на мъжката и женската ревност говоря ТУК:

Психологът: Женска и мъжка изневяра. Защо съновникът познава? Мисли и действия

ВЪПРОС: Има ли оправдана ревност?

В. СТАНЕВА: Съществуват реални причини за ревност. Някои партньори действително изневеряват или само консумират удобството на връзката, без да влагат енергия в нея. Такива хора търсят удоволствие другаде и водят двойствен живот.

5 типа поведение, които пораждат основателна ревност

  1. Неприкрит флирт, недвусмислени комплименти, опити за физически контакт, размяна на телефони без видима необходимост;
  2. Липса на подкрепа и съпреживяване – всички оплаквания и молби за помощ се пропускат покрай ушите, докато молбите от приятел или колега се изпълняват мълниеносно;
  3. Двойствен живот – партньорът има собствена запазена територия, за която не разказва. Напр. не споделя за работата си, за колегите, не запознава партньора си със свои приятели или роднини, въпреки продължителността на връзката;
  4. Вие сте на последно място след работата, хобито и приятелите. Партньорът винаги предпочита да прекара времето си навън или да се уедини с компютърната игра;
  5. Ограничаване на личните разходи – единият партньор прибира заплатата на другия, без да му оставя достатъчно средства за лични нужди, като в същото време харчи част от семейния бюджет за развлечения и за лични покупки, без да пита за мнението на другия.

Ако намирате съвпадение в един или няколко пункта, замислете се дали ви трябват такива мъчителни отношения, в които ви лишават не само от любов, но и от елементарно уважение.

Наистина има реални основания за ревност, но няма основателна причина да се остане във връзка, доминирана от ревността.

ВЪПРОС: Как да разпознаем патологичния ревнивец?

В. СТАНЕВА: Не е трудно, когато не сте въвлечени емоционално. За останалите давам

8 признака за патологична ревност

  1. Той/тя се опитва да контролира всички аспекти от живота ви – с кого общувате, къде ходите, с какво се занимавате, на кого отговаряте в социалните мрежи. Често контролът се налага открито под претекст, че за влюбените всичко трябва да е общо;
  2. Той/ тя определя с кого да общувате и изисква да спрете да се виждате с някои, които не харесва;
  3. Приема всяко отклонение от обичайното ежедневие като признак за изневяра. Подозира ви, ако ви падне батерията, ако се забавите от работа, ако някой ви кимне. Винаги се съмнява във вашата почтеност;
  4. Следи къде сте през деня, задавайки уж въпроси от внимание и грижа. Знае телефоните на близки и приятели и им звъни, ако изчезнете от хоризонта;
  5. Поставя ултиматуми: Или аз, или твоето хоби! Кой ти е по-важен – аз или твоите приятели! Ако не спреш да…, значи… Това са опити за манипулиране.
  6. Прави се на повече, отколкото е – непрекъснато се изтъква с фрази като: Ако имах пари, щяхме да отидем на почивка. Ако имах по-добра заплата, нямаше да работиш. Той/тя говори много, но нищо не прави и въобще не се старае да направи нещо за другия;
  7. Често си променя настроението – от викове и скандали рязко минава към плач и молби. Ту удря, ту моли за прошка;
  8. Плаши със самоубийство – още една форма на манипулация. Включително може да направи опит за самоубийство, но режисиран така, че той/тя да бъде спасен/а.

Тези пунктове са еднакво приложими към мъже и към жени. Ако любовните отношения ви причиняват дискомфорт, прекратете ги, защото подобно поведение с времето само се задълбочава.

За предпочитане е да се предпазите от вроден ревнивец, отколкото впоследствие да се отървавате от него/ нея.

ВЪПРОС: До какво води ревността?

В. СТАНЕВА: Ревнивото поведение не трябва да се толерира и изтърпява, защото то съсипва живота на партньорите и на децата им. Отношенията стават напрегнати и нервни. Партньорът на ревнивеца се чувства преследван и инстинктивно започва да отбранява лично пространство. Чувствата охладняват. Децата получават трайни травми от скандалите и враждебното отношение между родителите си.

Отделно лошите отношения реално рушат нервната, сърдечната и дихателната с-ма на партньорите. При сцена на ревност мозъкът се претоварва. Човекът преживява шок, равносилен на известие за смърт на близък. Имунитетът отслабва. С времето патологичният ревнивец рискува да получи нервна анорексия или затлъстяване, подпухване на фона на хормонален срив, фригидност/ импотентност, инфаркт.

ВЪПРОС: Защо човек ревнува? Откъде идва това чувство? Може ли да се лекува?

В. СТАНЕВА: Да, лекува се не самата ревност, а патологичните отклонения в психиката, които я причиняват. Ето някои реални причини:

  • Страхувате се от самотата, болезнено се държите за текущите отношения, дори и те да са неудовлетворителни;
  • Зацикляте върху миналото, страхувате се от промените и от бъдещето. Оправдателна причина за жената е страхът, че ще остане без средства или ще загуби досегашния си статус;
  • Не ви достига внимание, партньорът ви води пълноценен живот, има много приятели, обществена дейност или интересно хоби, а вие разчитате само на неговото внимание;
  • Преживели сте изневяра или развод на родителите и се пазите да не изпитате същото.

Мнозина смятат, че ревността е полезна за връзката. Че поддържа любовта жива. Този аспект разглеждам специално ТУК:

Психологът В. Станева: Полезна ли е малко ревност за връзката?

ВЪПРОС: Лечение на ревност – съществува ли? Например с лекарства, с психо терапия?

В. СТАНЕВА: Лекуват се отклоненията в личността, които водят до патологична ревност. Всеки ревнивец може да се спре, ако съзнава, че отношението му ще провали любовната му/ й връзка.

При едни пациенти лекуваме страхът от самота, при други – патологично прилепване. Всеки случай е индивидуален. Прочетете разказа на моя пациентка, с която постигнахме отлични резултати:

Лечение на ревност. Виолета може да лекува тази болест!

13 техники за справяне с ревността

  1. Говорете за чувствата си – дори най-близкият ви човек не може да отгатне какво изпитване. Кажете му/ й какво ви притеснява. Бъдете откровени, без намеци;
  2. Научете се да слушате – когато партньорът ви споделя нещо, слушайте го без емоции или поучения. Информацията ще ви помогне да работите върху своя проблем;
  3. Спирайте се преди скандала – сигурно знаете момента, в който нервната обстановка и сърденето прерастват в разправия. Казват се излишни думи, които задълго болят. Научете се да се махате от ситуацията;
  4. Не се притеснявайте да питате – ако подозирате партньора си, питайте го. Без да превръщате питането в разпит;
  5. Винаги си задавайте въпроса: какво ще спечеля, ако сега се скарам?
  6. Интересувайте се от интересите на партньора си, дори те да са далече от вас;
  7. Не се опитвайте да променяте човека до себе си. Хармоничният живот се постига чрез приемане и компромиси, а не чрез уеднаквяване според разбиранията на единия партньор;
  8. Оставете си лично пространство, оставете и на партньора си правото да има такова. Разберете се, че няма нищо срамно да имате интереси извън вашата мини общност;
  9. Не лъжете и не позволявайте да ви лъжат – когато лъжата излезе наяве, отношенията се рушат завинаги;
  10. Бъдете благодарни – благодарете на партньора си за всяко дребно нещо и действително разбирайте, че той ви дарява с нещо от себе си. То не ви се полага по право;
  11. Акцентирайте вниманието върху общите ви интереси. Правете определени неща заедно;
  12. Хвалете се – за вкусната вечеря, за повишението в службата, за новата рокля;
  13. Не се критикувайте публично – някои неща са твърде лични, оставете ги да бъдат такива. Не си изяснявайте отношенията пред приятели, роднини, деца.

Ако спазвате поне половината от моите съвети, няма да стигнете до болестна ревност.

Ако нямате проблем с руския, вижте едно 3-минутно упражнение за справяне с тревожността. Много е полезно:

ПОПИТАЙ ВИОЛЕТА СТАНЕВА:

Enjoyed this post? Share it!

 

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *