Какво е любовта? – отговорът на специалиста

Брачен консултант Виолета Станева ще ви помогне да отговорите на вечния въпрос „Какво е любовта?“ с три лесни стъпки. Има какво да научите! Има над какво да се замислите! Има начин! Има любов!

Според Хайнрих Хайне, любовта е наричана от ангелите „небесна радост“, дяволите предпочитат да използват определението „адска мъка“, докато според хората тя е просто Любов.

Милиони пъти към мен е бил отправян следният въпрос: „Виолета, какво е любов?“. Милиони пъти съм била безкрайно кратка в отговорите си към клинети. Питате се защо? Защото, преди да разберем какво е любовта, ще се наложи да обичаме себе си. От там започва и отговорът на този вечен въпрос. Искате ли да разберете какво е любовта? Как да я разпознаете? Какво трябва да направите, за да се научите да обичате първо вас самите? Ще ви помогна да анализирате себе си в три лесни стъпки. Готови ли сте да поработим заедно?

Стъпка първа към разбирането на „какво е любовта?“: САМОУВАЖЕНИЕ

Ще ме попитате със сигурност защо слагам самоуважението на първо място? Ето и отговорът: преди да обичате когото и да е, каквото и да дойде в живота ви, трябва да имате една реалистична концепция за вас самите и тя се нарича самоуважение. Тук, отварям една скоба и казвам следното: тези от вас, които по една или друга причина са загубили любовта на партньора си, рязко трябва да обърнат листото и да работят за самоуважението. Как да разберете какво е любовта за вас, ако нямате самоуважение? Без него няма как да върнете загубена, или несподелена любов. Ето и лесен начин да поработите над самоуважението си:

*По един път на ден си повтаряйте следното утвърждение: „Аз уважавам себе си заслужавам да бъда обичан/а/“. (Тук автоматично давате първия отговор за вас самите, а той е: ЛЮБОВТА МИ КЪМ СЕБЕ СИ Е ЛЮБОВ КЪМ ДРУГИТЕ.

Стъпка втора към разбирането на „Какво е любовта?“: ПРИЕМАНЕ

какво е любовта - припев

„Какво е любовта“ е един от най-популярните припеви сред младите

Трудно Ви се струва, нали? За да разберат какво е любовта, повечето хора, да я свържат с ПРИЕМАНЕТО. Приемането на дадена ситуация за такава, каквато е, е сила, която малко хора осъзнават. Има един стар духовен закон и той е следният: „Приемеш ли го, то идва при теб такова, каквото го искаш“.

Нека да разясня. Любовта не обича непримиримостта и хората, които не й дават въздх. За това и повечето двойки не умеят да чакат, разделят се, не искат да се приемат. В любовта да приемеш даден проблем, дадена сложна ситуация , означава, че си уважил партньора си. Затова е изключитено важно да знаете, че ПРИЕМАНЕТО е един от най-важните закони в любовта.

Но преди всичко приемането на себе си. Ето и начина:

*Всеки ден, намирайте време за уединение. Оставайте сами със себе си и мислете за дадена ситуация, която ви създава проблем. Мислено си кажете: “Аз приемам всичко със спокойствие и бистър ум“.

Освободете гнева и нетърпението, и това, което искате ще дойде при вас. Осъзнавайте любовта. Тази техника дава резултат бързо, защото вие сте се научили да обичате и себе си, и проблема. Обикнете ли проблема, желанието ви става действителност.

Стъпка трета към разбирането на любовта: КОНТРОЛ НАД ЕМОЦИЯТА

Трудно, нали? Да контролираш себе си е достойно за Нобелова награда, казват някои. Истината е, че ако желаете да постигате ясни, категорични и желани отношения с партньора си, трябва да умеете с любов да контролирате емоциите в себе си. Как бихте могли да изпитате любов, или да разберете какво е тя, ако емоциите ви са рухнали?

Какво е любовта? Да, тя е емоция, но от друг вид. Пагубните емоции към вас самите не са любов. Те са предимно предателски и измамни, но бързо ни въвличат в усещането за нестабилност. Така нараняваме и себе си и хората около нас.

Често ми казват:“ Виолета, от яд и гняв, не мога да се контролирам, искам и искам постоянно нещо. Нещата ми не се получават. Защо и къде бъркам в любовта?“

Ще го кажа с прости думи: всяко едно неразбиране на любовта е заради неконтролиране на емоциите! Любовта сама по себе си не бива да бъде контролирана, но когато в даден момент ние самите не умеем да се смирим, тогава любовта се превръща с изискване. За това не успяваме да дадем отговор на този вечен въпрос за разбирането и любовта.

Емоцията е прекрасна, но не и когато е насочена да „захапе“ партньора ни, и най-вече нас самите. Всичко започва и свърша с нас. Това е разковничето, там е и отговорът. Ето и метод да справяне с пагубните емоции:

*Може да ви прозвучи смешно, и дори странно, но е добре всеки път, когато във вас назрее жлъч, да отидете при огледалото и да му се развикате! Да, развикайте се на огледалото! В този миг ще забележите изражението си! Това е борба със самите вас, не с любовта.

Опитайте се да кажете на себе си всичко онова, което искате да изкрещите на партньора си, и ще видите как моментално ще поставите контрол. Защо ли? Защото хората не обичат да се критикуват!

По време на този метод ще сте получили и още един важен урок: любовта е безусловна и не харесва пагубната емоция. Контролът над себе си е слънцето, от което се нуждаете. Бъдете уверени и ще се убедите сами.

Нека обобщим: Имате три стъпки в разбирането и разгадаването на любовта: САМОУВАЖЕНИЕ, ПРИЕМАНЕ, КОНТРОЛ НА ЕМОЦИЯТА

Какво е любовта? За да бъдете наясно със себе си, приемете , че сте на приключение и опитайте да бъдете максимално отдадени в разбирането си за живота и любовта. Ако се обикнете достатъчно и вникнете в духовната си същност, която е на първо място, ще си отговорите без затруднения на всички въпроси.

Не се колебайте, да се свържете с мен, ако смятате, че срещате затруднения при изпълнението на някои стъпки. Можете да ми се доверите и заедно да намерим начин и път към безкрайния океан от любов , който ни залива всеки ден.

Пожелавам Ви успех,

Ваш брачен консултант:

Виолета Станева

ПОПИТАЙ ВИОЛЕТА СТАНЕВА:

Какво е любовта? – отговорът на специалиста
5 (100%) 1 vote

Enjoyed this post? Share it!

 

One thought on “Какво е любовта? – отговорът на специалиста

  1. на 29 години съм и имам или имах връзка две години и половина с мъж на моята възраст. Преди да тръгнем бяхме само приятели (поне в моите очи) близо половин година. Сякаш се познвахме цял живот. За връзка с него много се колебаех, защото преди това не бях срещала толкова близък човек до мен. Човек с който се чувствах, като у дома си. Това ме плашеше и до някъде не исках да го наранявам, защото към онзи момент, никога не съм взимала връзките си насериозно и както се казва не ми е пукало много. Не че не са ме наранявали. Но в случая предпочитах да предпазя и себе си и него. Той имаше голямо търпение с мен. За тези 6 месеца не се отказа да ме спечели. И ме спечели! Но не по изтъркания начин с цветя, скъпи подаръци, сладникави приказки и комплименти, (както беше с предишните) Спечели ме с това, че беше истински, не ме притискаше, беше ми просто приятел и не ме ангажираше, чувствах сигурност. Всичко което изпитвах с него беше ново за мен, на моменти не знаех как да се държа, и дали това което ми се случва е реално, и ако е сигурно ще приключи скоро, защото беше твърде хубаво, за да е истина. Правеше планове за бъдещето за години напред, нещо което с другите връзки, които съм имала не се е случвало. И въпреки че вече имахме връзка не изгубихме приятелството. Споделяхме си (аз по-малко) говорихме си за всякакви теми и всеки беше себе си. Разбира се имахме и моменти в които единия беше сърдит на другия за нещо, но за ден два нещата си идваха на мястото след разговор. (само да уточня че не сме живеели заедно) Сигурно до тук прочитайки пред историята се питате къде е проблема? Проблема тръгна от там, че поставяше на моменти приятелите си и не само преди мен. Или поне аз така го усещах. Когато е имало моменти да не се виждаме с дни, и сме говорили да се видим изведнъж ми се обаждаше в последния момент и ми казваше, че ще го отложим защото се е уговорил с приятел. Това се натрупа с времето, защото не беше един или два пъти. Края започна преди малко повече от три месеца. Имаше имен ден. Проблема беше, че не отидох у тях, за да го прекараме заедно. Знам че е безумно това което пиша. Едно тъпо недоразумение. Не знаех че на имен ден не се кани, а през деня когато се видяхме той не спомена нищо, пък и както споменах по-горе не живеехме заедно и не ми се стори удобно да се натреса изведнъж пред вратата. Беше му много обидно, че съм проявила такова неуважение към него, извиних му се и обясних защо се е получило така. Оправихме се “уж” но последва след няколко дни по-сериозна караница, заради негов приятел мн се засегнах товага, защото той реагира супер остро едва ли не да го защити. След това два дни не се чухме и след поредния разговор решихме да оправим нещата. Капака беше когато се организирахме за Нова Година, с негови приятели. В повечето случаи когато пътувахме и се уточняваше кой в коя стая да спи, моя човек винаги отстъпваше и казваше без да ме попита, че няма проблем в нашата стая да спят още двама човека. Същото се случи и на Нова година. Пак отстъпи и това ме вбеси, защото исках да останем сами, имахме нужда от това. Аз реагирах разбира се и му казах, че няма да ми е приятно, но какво можех да направя, пред свършен факт. И така след няколко дни бяхме на едно парти, прегърна ме и ми каза, че се чувства зле като ме вижда, недоволна, че този път е искал да бъда с приоритет, но този приятел който щял да спи в нашата стая му е близък, и нямаше как да откаже. И накрая ми заби ножа с фразата, че приятелите за него са на първо място. Почувствах се излишна и си тръгнах без обяснения просто се задушавах. На следващия ден той ми се обади, видяхме се поговорихме и аз поисках от него няколко дни всеки да помисли кое е важно. От него исках да помисли над това което каза за приятелите дали наистина го мисли. След няколко дни се видяхме и каза, че не го мисли наистина, искал е да ме ядоса по този начин, защото не съм реагирала правилно на ситуацията с нова година и именния ден. Казах му ок ще се съглася и ще повярвам, но вътре в себе си от тук нататък очаквах някаква промяна от негова страна да опровергае това. Но не видях нищо такова беше същото. Това ме дистанцира постоянно бях без настроение, станах пасивна, имах напрежение в работата, баща ми се разболя, това още повече натежа да бъда мрачна. Не му ги споделих тези неща, нямах желание, бях се оставила на течението. Не помислих за него, как се чувства не поговорих. В един прекрасен момент той поиска да се видим, извади една малка торба с подарък. Беше часовник. Стана ми ясно какво ще последва от тук нататък. Каза че не съм същия човек, че този човек, който съм в момента го натоварва, и иска да остане сам. Разказах му всичко, че той не е единствения виновник да се чувствам зле. Каза че не е сигурен, че иска да се разделим. Мина един месец и малко повече от тогава, не сме спирали да се чуваме и се да се виждаме. на 16.02 трябваше да заминем за Барселона купихме билетите преди повече от два месеца нямахме търпение да заминем заедно. Сега е там с наши общи приятели за 5 дни. Отказах да замина, защото преди две седмици ми каза че за момента е по-добре да оставим нещата и да останем приятели. Каза още че аз съм най-близкия му човек и не иска да ме губи. Никога не съм се чувствала толкова зле през целия си живот, осъзнах че обичам този човек най-искренно и че се наранихме малко или много взаимно, вбесеява ме факта, че се разделяме за дребни неща. Започвам да чувствам огромна вина за случващото се защото не му показах колко е важен за мен. Дори в момента съжалявам, че не заминах с тях може би нещата щяха да се оправят, а може би щяха да станат по-зле.. За това реших да не замина и да го оставя сам с мислите му, да се разсее да се почувства по-добре.. от месеци не съм спирала да мисля и да премислям всичко, постоянно плача не съм спирала, почти не се храня, най-важния човек за мен ме оставя..

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *