Лечение на ревност. Виолета може да лекува тази болест!

Отзив от жена, получила лечение на своята ревност от Виолета Станева, известната авторка на бестселъра „Как да си върнем любимия“. От първо лице!

Привет на всички читатели на този сайт. Името ми е Силвия Драгичева и съм на 32 години. Родом съм от град Дупница. В момента работя и живея в София.
Реших да напиша свой отзив за една жена, която ми показа, че животът не се измерва с ревност, в която бях обсебила себе си. А се мери в любов, която трябваше да дам на любимия си мъж.

Надявам се читателите, както и клиентите на г-жа Станева, да проумеят, че:

с ревност мъж не се задържа.

Книгата „Как да си върнем любимия“ на Виолета Станева можете да изтеглите безплатно от тук:

image

Искам да споделя историята си, за да знаете, че тази „болест” се лекува, стига да признаваме грешките си.

Имах дългогодишна връзка с моя приятел – 9 години. Познаваме се от деца, но едва в по-голяма възраст при нас пламна огънят на любовта. Той, Иван, е прекрасен мъж: всеотдаен е към мен и връзката ми, грижи се за всичко и работи усърдно. От самото начало на нашия съюз аз имах свои вътрешни съмнения относно него – нямам идея от къде и за какво, но изпитвах ужасна ревност от всичко.

Имало е моменти, в които съм седяла в колата сама, за да го видя дали ходи на работа, или има друга жена. Бях стигнала до такава степен на полудяване, че дори миришех дрехите му, ако случайно доловя женски аромат по тях. Проблемът беше, че Иван никога ме ми е дал основателен повод за съмнения – винаги е бил нежен, мил, давал е всичко от себе си, за да бъда щастлива.

Започнах да се замислям дали нямам някакви психологически проблеми и бариери, някакъв страх.

лечение на ревност

Силвия Драгичева за лечението на ревност

Ние живеем на семейни начала, нямаме деца все още. Имаме добра работа, но моите съмнения и ревност винаги са пречели на отношенията ни. Той проявява изключително търпение, за да разбере какво ме притеснява, но аз така и не мога да обясня.

Започнах да чета каква ли не литература на тема ревност в интернет, интересувах се, питах и говорех с приятели и познати. Това ме изгаряше отвътре. Един ден, пиейки си кафето пред компютъра, попаднах на един сайт – този на г-жа Виолета Станева, брачен консултант и автор на книгата „Как да си върнем любимия“.

Заинтригува ме, особено изречението, че:

„всичко е в нас, стига да умеем да признаем проблема си на глас“.

Какво представлява книгата „Как да си върнем любимия“ на Виолета Станева можете да прочетете тук:

image

Тогава написах на посочения и-мейл историята си и помолих за помощ и съвет. Отговорът не закъсня. Г-жа Станева ми предложи онлайн консултация, в която да обсъдим какво ме спира да говоря за проблема с ревността си. Така и сторихме.

Проведохме сесията по скайп, след което останах впечатлена от истините, които тази жена ми каза. Ревността ми е неоснователна, но дълбоко вкоренен психологически проблем, или по-точно – страх от отхвърляне. Тя ме кара да правя грешка след грешка. По този начин Виолета обясни, че мъж не се задържа.

Препоръча ми да правя упражнения със себе си и то пред огледало.

Няма да издам тайната ѝ, но повярвайте ми, че след 30 дни разговори със самата мен, ревността ми се стопи. Приемането на всичко с търпение, спокойствие и инициатива стана причина да осъзная, че страхът предизвиква ревност, а ревността раздяла.

През времето, в което общувах с Виолета, осъзнавах и грешките си спрямо любимия ми мъж. Тя ме напътстваше и това сплоти нашата връзка, защото често губехме комуникация, заради моите съмнения. Иван остана озадачен от кардиналната ми промяна, а връзката ни започна нов етап на развитие. Ревността ми беше излекувана от Виолета и аз няма да забравя това.

То промени изцяло моя живот. То създаде у мен сила, която ми помогна да преодолея несъгласията и страха от отхвърляне, станал причина за болезнената ми ревност към любовта на живота ми.

Хора, всичко е постижимо, потърсете г-жа Станева – няма да съжалявате. Благодаря ти, Виолета.

Силвия Драгичева, София

А ето и едно симпатично видео, посветено на връщането на любимия!

ПОПИТАЙ ВИОЛЕТА СТАНЕВА:

Оценете статията

Enjoyed this post? Share it!

 

3 thoughts on “Лечение на ревност. Виолета може да лекува тази болест!

  1. Здрасти, аз съм Данчо на 25 г съм от Димитровград. Преди 3 г съм прекарал страхова невроза, сега в момента се намирам в Германия, почнах добра работа, след 3 месеца докарах и жена си и тя почна работа, но почнах да ревнувам много и без причина, никога не сам ревнувал от нищо, обичаме се много имаме момиче на 1 г, искам да знам каква е причината за това нещо, постоянно мисля за това, моля ви отговорете ми, лечимо ли е това нещо, пак почнах да пия деанксит, моляви от говорете ми.

  2. искам съвет чувствам се ужасно все едно че се разпадам и нямам сили да продължа нататък и напред. Преди 2-3 дни приятелят ми, с когото имахме 2 годишна връзка ми каза че всичко е свършило напълно за него и че въобще не иска да му пиша, нито да му звъня. Дадох му всичко гледах го и му угаждах за абсолютно всичко моята грешка е че го ревнувах но с времето намалих тази ревност. Поисках му да ми даде само един-единствен шанс да му едва ли не докажа че мога да не звъня непрестанно и да му дам лично пространство но той каза не. Вече минаха два дни оттогава не съм нищо писала и не съм звъняла искам да види че мога да се променя,само преди седмица ми казваше колко много ужасно ме обича а и все още говори за мен и не е махнал общата ни снимка от фейсбук профила си, вчера е сазал че иска да говори с мен на един негов приятел какво да правя има ли надежда

  3. Заедно сме от 9 години. Връзката ни винаги е била много силна, чувствам го освен всичко друго като най-добър приятел и брат. Никога не ми е давал изобщо поводи за ревност. Просто му вярвам и знам, че ме обича с цялото си сърце. Той е много добро и скромно момче, и именно това харесах в него. Живеем заедно и искаме деца и семейство.

    Преди някъде 1/2 година или 9 мес. той започна нова работа. Тогава се преместихме и в новия ни дом, за който толкова много мечтаех. Всичко, което сме искали- да градим бъдеще заедно се сбъдна.

    Не знам обаче откъде се появи тази ужасна и изяждаща ме отвътре ревност. Когато той беше взет и отиде на работа с него назначиха и друга колежка, която е руса, висока и красива. Оттогава всичко се преобърна и аз се промених. Започнах да го разпитвам за нея, да му пиля мозъка, че е луд да не харесва такова момиче. Той ми обяснява, че за него тя е просто някаква стена, която подминава и не забелязва, не я харесва, няма и не иска нищо общо с нея.

    Знам и съм сигурна, че е така, но въпреки всичко продължавах да ровя и бъзикам в телефона му, да си търся причини да я намеря някъде там. Докато след месец не видях, че му е звъняла и започнаха скандалите. Той ми каза, че е, видиш ли, било по работа и наистина вече не знае как да ми обясни, че не му пука за нея.

    Последваха толкова кошмари и безсънни нощи в караници и ревове (от моя страна) на тема това момиче.Сега продължавам да мишкувам мощно в телефона му и да гледам снимките й. Колко е красива, какъв хубав живот има, а и да не би мъжа ми да не я харесва.

    Аз също съм красива, руса, но не съм висока като нея, а по-нисичка. Всички мъже ме харесват, както и моя е луд по мен и го знам. Не разбирам защо толкова ревнувам точно от това момиче. Може би защото много прилича на мен и ме е страх внезапно да не я хареса, тъй като имат сходна професия и са по 8 часа заедно на ден, което ме убива. 🙁 Ядосвам се и когато ми казва, че изобщо не приличала на мен и дори му била грозна и неприятна, даже не искал да я гледа, защото само се сеща за скандалите ни.

    Страх ме е, че с тази убийствена и безпочвена ревност ще погубя връзката ни.
    Аз имам страхотна работа, работя за себе си. Никога не ми се е изобщо налагало да съм във фирма от 9 до 5 и не знам какво е. Всичко ми потръгна и имам много клиенти от цял свят..

    Колкото и да ми казват всички колко съм успяла все се сравнявам с нея и я мисля за нещо един вид повече от мен. Облечена от глава до пети със скъпи дрехи, висока и на всичкото отгоре работи същото като моя приятел и то в неговата фирма.

    Моля ви да ми помогнете, защото мога да пиша до безкрай, но не знам въобще какво нещо или друго да направя, за да спра да се измъчвам така и да мога да си вярвам и да не бъда толкова неуверена и срамежлива.

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *